ВЕЦ-ове превърнаха река Искър в индустриална зона

Италианци, масони и обикновени бизнесмени направиха от красивото дефиле "енергиен тигър"

Диян Моркин, снимки: Велислав Николов

Репортаж на вестник „Сега"

от 15 Ноември 2010

Преди години един французин много обичаше да пътува от Враца до София с влак. За да се любува на красотите на Искърското дефиле. Твърдеше, че не бил виждал такива красоти. След това си замина. 

Сега този французин не би погледнал през прозореца на влака. Гледката към дефилето вече се слива с индустриалната зона на София. На почти всеки завой на реката е издигната или в момента се строи малка водна електроцентрала (МВЕЦ).

Според сухата статистика, която получихме от екоминистерството, в момента по Искър са изградени и действат 8 и се довършват още два МВЕЦ-а. 

Колко общо ще бъдат, не се знае. Около 100 -120 са изградените до момента малки ВЕЦ-ове в цялата страна, докато издадените разрешителни са за над 840.

Екоминистър Нона Караджова обяви, че има съмнения, че не всички разрешителни са били издадени от предното ръководство в съответствие с изискваните оценки за съвместимост с европейската екомрежа "Натура 2000" и други екооценки. Държавата обаче няма възможност да ревизира проектите и тепърва да им назначава оценки за съвместимост. 

В момента екоминистерството е предложило промени в закона за водите, според които няма да бъдат одобрявани повече проекти за водноелектрически централи на територията на "Натура 2000". Според документа долното течение на р. Искър почти изцяло влиза в защитените територии. 

От справката на ековедомството се вижда, че в момента са построени и действат МВЕЦ "Мездра" - собственост на "Варуна" АД, МВЕЦ "Калето" - на "Интерстрой - калето" АД, централите "Лакатник" и "Свражен", които принадлежат на смесено дружество "ВЕЦ Своге" ООД, МВЕЦ - "Карлуково" със собственик фирма "Лукел" ООД, МВЕЦ "Енергия" до с. Койнаре, МВЕЦ "Искра" до Роман, МВЕЦ "Луковит" на НЕК ЕАД и изграждащите се МВЕЦ "Черепиш и МВЕЦ "Кунино" на "Кунино Енерджи" АД. 

Екип на в. "Сега" видя, че е изградена и работи МВЕЦ "Церово", усилено се изграждат МВЕЦ "Прокопаник" и МВЕЦ "Оплетня". В момента багери изриват един от бреговете на Искър и насипват в реката над табелата над село Оплетня.

Най-големият инвеститор по реката 

е смесеното дружество "ВЕЦ Своге" ООД, в което акционери са община Своге (с дялово участие 10%) и "Петролвилла България" АД (с 90%), дъщерна компания на италианската Petrolvilla Group. Те работят по проект "Каскада Среден Искър", предвиждащ изграждането на девет малки ВЕЦ-а с обща мощност от 25,7 MW по поречието, на около 40 км северно от София.

След пускането си в експлоатация през пролетта на 2008 г. МВЕЦ "Лакатник" работи с 3 MW инсталирана мощност. Нетното годишно производство на електроенергия на първата централа от "Каскада Среден Искър" е 19 GWh, а инвестицията за изграждането й е 9,5 млн. евро, вкл. общата начална инвестиция за стартиране на проекта. Общата стойност на проекта "Каскада Среден Искър" се изчислява на около 80 млн. евро. Първата част на проекта (изграждането на МВЕЦ "Лакатник" и МВЕЦ "Свражен") се финансира от Уникредит Булбанк, а останалите две фази - от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

"ВЕЦ Своге" ООД е инвестирало и около 2 млн. лева за изграждането на 12 км далекопровод за включването на МВЕЦ "Лакатник" в националната електропреносна мрежа. Обектът е съгласуван с националната мрежа още преди началото на изграждането си, а "ВЕЦ Своге" има сключен договор за изкупуване на произведената електроенергия с ЧЕЗ.

На МВЕЦ "Лакатник" са изградени и 10 бунгала, които италианците ползват за отдих. Официално в тях не се допускат външни хора, но местните хора твърдят, че винаги може да се договориш с пазачите и да изкараш уикенда в бунгало на метър от водата и да ловиш риба. 

Освен италианците от фирмените регистри се вижда, че водна електроцентрала притежава и Володя Лозанов, който е избран за Велик майстор на 

Великата ложа на масоните 

Негови заместници са депутатът Марио Тагарински и Стефан Щърбанов. В момента Тагарински е независим депутат, след като напусна групата на РЗС и стана причина тя да се разпадне.

Зад водната централа до с. Крета пък стои фирма "Интерстрой - калето", която е собственост на Цанко Петков и Тони Йорданов. От регистрите се вижда, че собствениците на фирмата от Мездра имат и други интереси към енергийни проекти. 

Бизнесменът Владислав Цветков е едноличен собственик на две от действащите централи - до Койнаре и Луковит. Той притежава на 100% фирмите "Лукел" ООД и ВЕЦ "Енергия", които са изградили и стопанисват обектите. Цветков е представител и на фирма "Хидропауър България 2009" ЕАД, която е изцяло собственост на "Литекс Инвестмънт Лимитид". Запознати твърдят, че Гриша Ганчев отдавна има интереси в различни енергийни проекти. 

Манията по изграждане на такива съоръжения не подмина и институциите. В края на миналата година Столичната община обяви, че има идея да започне да изгражда през 2011 г. осем ВЕЦ-а по водопровода от язовир "Искър". Това е заложено в програма на кметството за възобновяеми енергийни източници и биогорива.

Места за водните централи, които са избрани и проучени, са край Бистрица, Симеоново в местността Малина, "Модерно предградие", Бояна, Коньовица. Според общината ще е нужна инвестиция от 15 млн. евро, която може да се осигури от ЕС. Инвестицията се изплаща за 8 -10 г., а експлоатацията им продължава около 50 г. ВЕЦ-овете ще произвеждат 50 000 мегаватчаса ток годишно, което било 1-2% от потреблението на София. Вредните газове във въздуха ще намалеят със 102 500 тона.

Всички водни електроцентрали може да са в рамките на закона и да са получили необходимите екооценки, но и с просто око може да се види как се разваля и премества коритото на реката. До красивите скали се изливат тонове бетон, за да мине водата през турбините на електроцентралите. Местните твърдят, че все още Искър дава риба, но и виждали често във водата обърнати по корем екземпляри .

Със сигурност онзи французин никога повече няма да бъде впечатлен от Искърското дефиле. То вече прилича на индустриалната зона на Марсилия.

Ето и едно две мнения от форума:

BroodWar 15 Ноември 2010 07:11 За нЕкои форумни екземпуари, цената се състои единственно от размера на баничката или хамбургера, който могат да си натъпчат в устите. Трудно е да им се обясни, че нЕкои природни дадености нЕмат цена, не и преди да бъдат засρ ани. След това имат, но не струват ; ) historian 15 Ноември 2010 09:25 Фантата е прав, няма да е зле да ни кажат колко ни излиза масрафа. А за природата грижата не съществува, или ако съществува тя е само за скубане на чуждия инвеститор, никоя българска мутра няма да фалира от екологичен контрол - това си го знаем. +- 15 Ноември 2010 11:11 Проблемът е не толкова с наличието на централи, а с начина на изпълнение и вграждане в общата структура на околната среда. Но това е начин на култура. Druglyo 15 Ноември 2010 14:02 Къв е пробелмът ли. Ми екологичен, социален и т.н. Първо както всяко нещо у нас тия МВЕЦ са направени да печелят определени хора. Чували ли сте за рибни проходи мисля им се викаше. По тях трябва да може да минава рибата за де не се прекъсва нейната миграция, идете да ги видите по една педя вода в ях, стръмни и т.н. Второ да сте чували за пречиствателни станци по дефилето. Нема и тия мити МВЕЦ-ве се превърнаха в естествени утайници. А помните ли "аварийното" изпускане на МВЕЦ Лъкатник. Изтрепа всичката риба в огромен участък по поречието, е верно тая дето не се издуши местните я събраха. А че е красиво дефилето дори и слепец би разбрал, че унищожиха реката също. Любителският риболов там вече е повече пожелание и въпрос на късмет. Както се казва природата сме я взели на заем от нашите деца, та нека като правим нещо го правим така че да не ги обричаме. Polkovnik Ivan 15 Ноември 2010 15:08 Грозна работа! За 3 мв инсталирана мощност да разкопаеш Искъра! Да беше прогледнал дядо Йоцо - щеше пак да ослепее. 3 мегавата - това са десет самосвала работещи заедно. Или една вятърна перка. Ето как "екологичните" ВЕЦ е****бават мамата на природата. 3 мегавата - павлины, говориш! Митко66 29 Декември 2010 13:58 Като чета мненията на разни хора, че ВЕЦ били екологични и не загрозявали коритата на реките, да ви кажа се отчайвам.Очевидно има дълбока пропаст в естетично и всяко друго отношение между хората. Да си сляп за естествената природна красота е щастие за непросветените и огромно нещастие за виждащите, защото те са по-малко и не могат да наложат красотата на сила. Иначе ВЕЦ са убийци за природата, единственото им екологично нещо е че не пушат но пък за сметка на това " така красивите" задбаражни езера , тотално унищожават и променят естествения ландшафт и произвеждат обилно симпатичния парников газ метан. Надеждата ми е в децата, дано прогледнат, възстановят насраното от нас и не компрометират по този безумен начин идеята за екологична енергия. Междупрочем водеща тук не е идеята за еко енергия а безумната алчност на тези т.нар инвеститори и също така, не на последно място глупостта и корумпираността на държавните чиновници.  Със сигурност много хора няма изобщо да разберат за какво им говоря, но нищо, важното е поне да бъде казано, така се започва. Бъдете щастливи невежи ! Митко66 29 Декември 2010 16:10 Между другото, ало г-жо Караджова не се ослушвайте, не сте могла да направите оценка за съвместимост на тези недоносчета, това ли ви хрумна в последния момент. Ако трябва ще обявите, че енергията от тези централи не е екологична и няма да им я изкупувате на тия бандити по-скъпо, щото пак ние го плащаме, хем сме без природа, хем по-скъп ток. Не ви стиска, нали ? Щото и вие сигурно сте в далаверата. Не трябва обаче да забравяте, че все някога ще си платите, ако не вие лично, то вашите отрочета. Помнете това  rorik 30 Декември 2010 12:00 Една река с миди и бистра водица.Осем декара на брега.Едно къще.Лятна кошара за овчици.Един геран с вода на 3 метра.Пред къщето тучна ливада за 10 овчици и 20 агънца.и после пясъчна ивица.Наредени въдици.Зеленчукова градина.Плодни дръвчета.Царевичка за прасенцето..Овес за конете.Върви с риба, чушки на езлъка Един дядо на към 80г.Едно дете на 10 години.Всеки ден с ръчна двуколка с тенжерки с храна с по едно павурче задължително ракийка , с неизмито качамачено котле на отиване .Къпане. На връщане прясна риба, сушена риба, чушки , домати , плодове, саламура с риба, сиренце, детска лъжичка от миди .  Детство. Нямаше министерство на оклната среда и водите. rorik 30 Декември 2010 12:15 По соца на кой му хрумна да обръща "реката Об "да тече на юг. Да правърнат реката плавателна за 20 -тина километра. Направиха канал. Старото корито локви .Развъдник на комари.Сега къщето го няма.Пред къщето грамади от чакъл дето са правили канала, селското сметище.Стрямен бряг 3 метра и долу мътна вода. Божеее!!! Има министерство на околната среда и водите.

Проблеми с ВЕЦ

Ето едно мнение на инженер Dimitar Roussev 

Има един куриозен случай от този регион (Мездра, Искърски пролом). На реката намираща е между Вършец и Враца построиха ВЕЦ, които повдигна водното ниво и намиращия се преди ВЕЦ мост на пътя свързващ двата града, започна да се разпада. Разпада се защото е повдига водното ниво над вложената при строителството мембрана и водата започва да пълзи нагоре капилярно и да руши конструкцията. В резултат моста бе затворен и сега местните трябва да обикалят доста.
Това е показателен пример за нашият инвестиционен процес при които ролята на специалистите е сведена до 0-ла. В нормалните страни такива неща не се случват поради ред причини, но една и най-важната от тях е здрави, независими и авторитетни професионални организации защитаващи както професионалния но още повече и общественият интерес и благо.

Това бе тотално корумпирано, разрушено и превърнато във формална и казионна структура и от това страдаме най-много, като общество, от липсата на професионализъм в тази страна.

ВЕИ в Португалия

"Видяхме плана... след това планирахме капацитета... как е Балаков между другото... стандартизирахме оборудването... и сега няма проблеми." Стилът, с който Албертино Менезис обяснява развитието на електропреносната мрежа в Португалия е като на футболен коментатор, следящ дрибъла на Роналдо. Менезис е отговорен за поддръжката и експлоатацията на мрежата на португалския електросистемен оператор REN и видимо няма притеснения или критики към изгражданите нови мощности в страната. Дори напротив - компанията е сочена като пример за бърза и успешна модернизация, което позволява присъединяването на огромно количество нови възобновяеми енергийни източници.

Само между 2005 и 2008 г. страната утроява хидроенергийните си мощности, учетворява вятърните паркове и започва да отваря все повече пазара за фотоволтаични инсталации. В момента Португалия има инсталирани малко над 4.3 ГВ вятърни турбини (близо 6 пъти над тези в България) и над 5 ГВ хидроенергийни мощности. Водните централи са произвели през миналата година 15 тВтч електроенергия, или колкото българската АЕЦ "Козлодуй". Ако се изпълни планът за построяването на общо 7 ГВ вятърни паркове до края на десетилетието, то от въздуха в Португалия ще се произвежда почти същото количество електроенергия, колкото от атома в България.

На фона на мъките в България с въвеждането на зелените мощности и балансирането на енергийния пазар, ситуацията в Португалия изглежда депресиращо добре.

Защо на тях им се получава? 

Най-просто казано - заради реките и кадрите. Въпреки първосигналната представа за Португалия като суха и гореща страна тя всъщност има огромен хидропотенциал - там се намира най-големият като площ язовир в Европа.

Естествено по-важни са кадрите. Още през 2001 г. португалското правителство взима решение за поетапното диверсифициране на енергийните доставки и намаляване на вноса. До 2004 г. усилията са насочени към построяването на газопровод от Алжир и програма за енергоспестяване. Едва след това се взима решение за увеличаване на дела на зелената енергия.

Проф. Едуардо Фернандес от университета в Порто, който е един от архитектите на тази стратегия, обяснява, че идеята е билa да се търси максимално евтиният подход – първо пестене, после инвестиции във възможно най-изгодните за страната възобновяеми източници. Политиката е посрещаната доста добре не толкова заради зеленото съзнание на португалците, колкото като противодействие на идеите за построяване на ядрени мощности.

Така в началото на 2005 г. започва позеленяването на португалската енергийна система. Много съществена подробност, която различава процеса в иберийската страна от този в България е, че той е строго контролиран. "Е, да, без контрол следва хаос", повдига вежди Менезис след обяснението за практиката на предварителните и окончателните договори за изграждане на ВЕИ в България.

С решението на португалското правителство да либерализира режима за достъп на ВЕИ до мрежата моментално се появяват кандидати да построят вятърни паркове за 7000 МВ. За това се въвеждат търгове, така че всяка година да влизат в експлоатация равномерно количество мощности докато страната изпълни целите си през 2020 г. (30% зелена енергия). Подобна система се обсъждаше и в България, но никога не беше приложена.

Друга идея, предлагана и тук (от Българската фотоволтаична асоциация) – за стъпаловидно понижаване на преференциалните тарифи при наличие на по-голям интерес за изграждане на фотоволтаични паркове, е в сила в Португалия. От 2005 г. държавата дава годишна квота от 150 МВ. След всеки 30 МВ заявки за изграждане на соларни паркове обаче, цената пада с по 5%. Така последните 30 МВ от квотата имат с 23% по-ниски цени от първите 30. Тази система, освен че води до предвидимо изграждане на нови мощности, натиска и преференциалните цени надолу. Проектите се състезават не само на базата на това кой е кандидатствал пръв, но и колко по-ниска цена е предложил. Базовите преференциални тарифи за ВЕИ в някои случаи са значително по-високи от тези в България, но крайната цена, която се получава, може да е доста по-ниска. Друг бонус на търговете е, че те вземат под внимание какъв процент от инвестицията е направена с използването на местни ресурси. В резултат сега Португалия е един от лидерите в света по производство на перки за вятърни турбини, казва Менезис.

Отделно, през 2007 г. правителството е въвело такса от 2.5% от приходите на ВЕИ инсталациите, като сумите постъпват в общините. От една страна, за да се охлади малко интересът към нови проекти, но най-вече за да се преодолее местната опозиция.

Отскоро е въведена и система за насърчаване на ВЕИ производителите да излизат на свободния пазар. Ако някой от вятърните паркове успее да продаде произвежданата от него електроенергия на борсата, получава бонус от мрежовия оператор, който пък не е принуден да заплаща преференциалната цена. Това е напълно възможно и в България, където цената на балансиращата енергия достига 150 лв., доста над преференциалните тарифи на много вятърни централи.

За да се постигне включване на всички тези мощности, в последните години REN инвестира около 200 млн. евро годишно в мрежата, обяснява Менезис. Това води и до рязко подобрение на качеството на услугата – през миналата година по вина на системния оператор в Португалия е имало прекъсване на електроснабдяването само за една минута. За сравнение в Германия този показател е средно 16 минути в годината, а в България – около 200 минути за 2011 г.

Розово, розово, колко да е розово

Естествено само в рекламните диплянки всичко е толкова перфектно. Най-големият проблем в Португалия е повишаването на цените. В годините на икономически бум средногодишното вдигане на цените е било с около 3%, а напоследък - с 1-2%. Сега обаче отново е с 3%, което е причина за недоволство. "Тринайсет процента е много, няма как да стане", коментира Менезис повишението на цените в България през тази година.

Трикът в Португалия е, че първоначално цените на вятърните централи са били усмирявани с използването на натрупаните суми от т.нар. Фонд суша. В него хидроцентралите са влагали средства, с които да се закупува електроенергия в неблагоприятни години. Част от натрупаните пари са отивали директно в системния оператор, за да се намалят крайните цени. "Ако цената на навлизането на възобновяемите източници в Португалия трябваше да се плати изцяло от потребителите, това щеше да е катастрофално", смята Фернандес. Сега този фонд е изчерпан, но за сметка на това вятърните централи са принудени да продават част от произвежданата вечерно време енергия на водните централи. По този начин ВЕЦ-овете акумулират вода през нощта, която след това използват през деня. В България това става между АЕЦ "Козлодуй" и ПАВЕЦ "Чаира", но НЕК постоянно се оплаква, че губи пари, вместо да печели.

Друг съществен проблем е, че с увеличаването на зелените енергийни източници конвенционалните централи са принудени да стоят в режим на разполагаемост (т.е. мрежовият оператор плаща за престоя им). Така една от най-модерните паро-газови централи - "Пего" (за която от Siemens се хвалят, че е втората с най-добро КПД в света), работи едва с 26% от капацитета си. В Португалия на практика пазарът се определя от цената на вятърната енергия и всички се настройват по тяхната работа. В случая това не е такъв проблем, какъвто би бил в България, тъй като средната пазарна цена на едро на електроенергията (48 евро на мВтч) не е много по-ниска от тази на зелената енергия (52 евро като цяло за всички източници). В България тази разлика (ако се вземат под внимание и големите ВЕЦ-ове) е почти два пъти.

С нарасналите разходи на системата се обяснява и спадащото потребление в Португалия вече трета поредна година. Привържениците на зелената енергия обаче смятат, че това се дължи по-скоро на икономическата криза и на двойното повишение на ДДС за електроенергията, въведено през 2011 г.

В началото на програмата през 2001 г. обвиненията са били, че Португалия ще играе ролята на морско свинче за изпитанията на налудничавата идея за зелена енергия. Бившият италиански лидер Силвио Берлускони дори е предлагал да подари електрическо ферари на тогавашния португалски премиер Жозе Сократеш, ако всичко се получи безпроблемно. Сега страната получава 40% от енергията си от възобновяеми източници, а в отделни дни 70% от цялото потребление идва само от вятъра. И зелената треска продължава.

Предстои ли национализация на русловите ВЕЦ, след като са върху държавна земя?

Русловите ВЕЦ нямат концесия върху публичната държавна земя, а само право на водоползване, което обаче се явява недостатъчно

Държавата би трябвало да одържави частните ВЕЦ, защото са върху публична собственост, според текст на Закона за собствеността, а Министерствата на околната страна и на благоустройството се питат какво да правят с издадените разрешения за 89 руслови ВЕЦ.

Незаконните строежи в чашите на язовирите, включително "Веселото село" в чашата на язовир Ивайловград, бяха съборени. За решаване на проблема с концесията на Юлен над Банско Нона Караджова предвижда промени в Закона за концесиите, за да не се намалява площта на пистите.

Частните руслови ВЕЦ са построени върху публична държавна собственост и трябва да бъдат одържавени по силата на чл. 92 от Закона за собствеността, приет в края на 2010 г., заявиха за Investor.bg загрижени инвеститори в руслови ВЕЦ. Такива са ВЕЦ-овете, които са в леглото на реките, като не изискват изграждането на висока язовирна стена и заливане на значителни територии. При тези съоръжения коритото на реката се прегражда с бент, като се създава рибен проход, а турбините работят само при достатъчен речен дебит.

Текстът на чл. 92 гласи: "Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго."

Единственият работещ вариант да е установено друго е на собствениците на тези ВЕЦ да бъде издадена концесия, каквато вече опериращите централи нямат.

С писмо от септември 2010 г. министърът на околната среда и водите Нона Караджова запознава министъра на регионалното развитие и благоустройство Росен Плевнелиев със създадения казус. Текста на писмото, с което Investor.bg разполага, публикуваме по-долу в статията. Според нея "издадените разрешителни от МОСВ, за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, не са достатъчно правно основание за издаване на разрешение за строеж на руслова ВЕЦ по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ)".

В писмото Караджова е помолила Плевнелиев да даде предложение за уреждане на вещно-правните отношения между инвеститорите и държавата. Също така да даде указания на главните архитекти на общините в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, както и да уведоми инвеститорите, че построените руслови ВЕЦ стават публична държавна собственост.

Оттогава решение по казуса с незаконните ВЕЦ няма.

Най-известните сред общо 10 функциониращи руслови ВЕЦ са тези на италианската Petrolvilla в Искърския пролом. Проектът е на стойност 115 млн. евро, като 75 млн. евро са заем от ЕБВР. През 2009 г. двата функциониращи руслови ВЕЦ-а произведоха електроенергия за 3,3 млн. лв. Още 7 малки ВЕЦ-а по проекта са в процес на изграждане.

Ситуацията за инвеститорите се усложнява, защото междувременно текат сроковете по разрешителните за водоползване и ползване на воден обект и най-вече срокът на завършване на строителството.

Сроковете за получаване на документ за уреждане на вещните отношения между инвеститора и държавата не се вземат предвид при изчисляване на срока за строителство на обекта, съгласно разрешителното за водоползване.

Също така при приетите планове за управление на речните басейни, не са взети предвид вече издадените разрешителни, споделят инвеститори. Според тези планове по течението на голяма част от реките в България е забранено изграждането на руслови МВЕЦ, независимо от големия брой издадени разрешителни. Това накара инвеститорите масово да обжалват тези планове в съда.

Законодателят е допълнил, че всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен разрешителните за изземване на наносни отложения, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване.

Така на практика титулярите на разрешителните за водоползване и ползване на воден обект за изграждане на МВЕЦ от руслов тип са изправени пред една правна несигурност. От една страна, държавата им е разрешила с индивидуален административен акт да изграждат такъв тип ВЕЦ, от друга страна - в един по-късен етап същата тази държава и то не с нормативен акт им отнема на практика това право и то без да има ясни гаранции, че те ще бъдат овъзмездени за направените разходи и пропуснатите ползи от тези свои инвестиции.

"От една страна, държавата е разрешила на тези инвеститори да изградят мини ВЕЦ, като е и определила мястото за това, от друга страна, след това същата тази държава отказва да уреди правото на строеж най-общо казано в реките, които са публична държавна собственост. От една страна, държавата декларира подкрепата си за инвеститорите, а от друга страна, същата тази държава създава административни и правни абсурди и говори за национализация. От една страна, държавата поема ангажименти пред европейските ни партньори за "позеленяване" на енергията и поощряване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, а от друга страна, забранява изграждането на мВЕЦ в по-голяма част от реките на територията й, и то без да отчете разрешителните за изграждането на такива мВЕЦ, които самата тя е издала", споделят инвеститори.

Поредният параграф 22 се получава и заради влезлия на 3 май 2011 г. нов Закон за енергията от възобновяеми енергийни източници. В него пише "да представи доказателства за придобити вещни права върху имотите, в които ще бъде изграден енергийният обект за производство на електрическа енергия" и се фиксира срок, който на практика е до 21 юли 2011 г., да се внесат прословутите 25 хил. лв. на МВт. В противен случай подписаните вече предварителни договори за присъединяване към мрежата на електроразпределителните дружества се прекратяват, като отново излиза проблемът с неразрешените "вещни права" от страна на държавата с инвеститорите.

В същото време с този закон се променят вече уредени права във вече сключените предварителни договори за присъединяване и не само това, а и инвеститорите са задължени да внесат и сериозни суми, за да имат такъв договор, без да са наясно въобще ще имат ли някога водна централа или не, предвид проблема с "уреждане на вещните права" с държавата. В тази връзка много от инвеститорите биха се отказали въобще от това да построят водна централа, имайки предвид правната несигурност, но пък загубвайки предварителния договор за присъединяване (който пък е неразделна част от документите по ЗУТ за издаване на разрешителното за строеж). В случай, че в един момент държавата разреши проблема с "вещните права", те отново трябва да тръгнат по "мъките" за подписване на такъв договор със съответното електроразпределително дружество (ЕРП), което отнема значително време и средства и без ангажимент от ЕРП, че това може да се случи, предвид новите разпоредби в ЗЕВИ.

И така, докато редица министерства се чудят дали и как да решат проблема с уреждането на вещно-правните отношения между държавата и инвеститорите на ВЕЦ, инвеститорите са чудят дали и кога ще бъдат национализирани вече изградените им водноелектрически централи, дали и кога ще могат да изградят разрешените им водноелектрически централи, дали, как и от кого ще се възстановят вече направените разходи.

Цените на изкупуване на електроенергията от мини ВЕЦ са най-ниските определени за ВЕИ от ДКЕВР и винаги са били най-ниски въпреки лекото им повишение в последните две години. Например една фотоволтаична централа работи само през деня, докато една ВЕЦ работи денонощно, предвид постоянния отток в реката. Също така фотоволтаичната централа може да бъде демонтирана от една площ и поставена на друга, докато за ВЕЦ е невъзможно. Това е един пример за неравнопоставеност между самите ВЕИ, а като добавим и проблема с учредяване правото на строеж в публичната държавна собственост, на практика едва ли не трябва да се забравят всички инвестиционни намерения за този вид ВЕИ в България, който на практика е най-известният и най-познатият по света.

Иначе на книга и по изявления държавата подкрепя свободната стопанска инициатива, държавната администрация работи бързо и акуратно в услуга на обществото, икономическата ни политика е насочена към привличане на местни и чуждестранни инвеститори, а думите "одържавяване" и "национализация" отдавна са излезли от употреба и се свързват с един друг строй, в който държавата не беше партньор на инвеститора, идващ от частния сектор.

Текст на писмото от Нона Караджова (удебеленият формат е на министерството):

Министерството на околната среда и водите, чрез Басейновите дирекции за управление на водите, за периода от януари 2000 г. до април 2010 г. е издало 89 разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост.

От тях 32 бр. са за р. Искър, 24 за р. Марица, 9 бр. за р. Огоста, 8 бр. за р. Арда, 7 бр. за р. Тунджа, по 2 бр. за р. Янтра, Камчия и Места и по 1 бр. за р. Вит, Осъм и Хаджийска.

Въз основа на тях са издадени 12 разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, от които 10 са изградени и са в експлоатация.

Съгласно чл. 11, ал. 1 т. 1 от Закона за водите - водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост. Като тази собственост не може да се трансформира от публична държавна в частна държавна, в съответствие с чл. 16 ал. 1 от същия закон.

Съгласно параграф 1 т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, "принадлежащи земи на реките" са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води, а в съответствие с параграф 1 т. 81 от същите разпоредби "речно легло" е елемент на релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речното корито и крайбрежните заливаеми ивици. Издадените разрешителни за строеж на ВЕЦ в речните легла на инвеститорите не са издадени на собственика или на лице, което има законно учредено право на строеж в чужд поземлен имот. Съгласно чл. 28 ал. 1 от Закона за собствеността, собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона за публична държавна и общинска собственост. Чл. 7 от същия закон определя, че режимът на обектите на държавната и на общинската собственост се определя с отделни закони. Това са законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2 и ал. 5 на чл. 16а от същия закон, като за тези обекти от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите, предоставянето им на трети лица става чрез концесия.

В съответствие с чл. 17, ал. 5 от Закона за водите по отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото в Закона за водите не е предвидено друго. Те подлежат на актуване по този закон. Аналогично е положението и с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - публична общинска собственост. Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1 от Закона за водите, публична общинска собственост са водите и водните обекти, разположени в земи - общинска собственост, които не са водни и водни обекти по чл. 11 и чл. 28 ал. 2 от Закона за водите забранява трансформацията на публичната общинска собственост в частна общинска собственост.

Разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 от Закона за водите предвижда, че предоставянето на разрешително по чл. 44 и чл. 46 от този закон е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Но за издаване на разрешение за строеж е необходимо кандидатът да е собственик или лице, което има законно учредено право на строеж в чужд поземлен имот по смисъла на ЗУТ. Глава осма на ЗУТ регламентира инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството, включително на русловите ВЕЦ. Строежите на ВЕЦ се категоризират в първа, втора и трета категория, в зависимост от тяхната мощност, в съответствие с чл. 137 ал. 1 т. 1 буква "з", т 2 буква "ж" и т. 3 буква "д" от ЗУТ.

Съгласно чл. 142 ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. В съответствие с чл. 144, ал. 1 от ЗУТ, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено изброени в шест точки документи. Чл. 144 ал. 1 т. 1 от ЗУТ изисква задължително представяне на документ за собственост от възложителя. Чл. 144, ал. 1 т. 6 от ЗУТ изисква и разрешително за изграждане на водовземно съоръжение за подземни води и/или разрешително за водовземане, и/или разрешително за заустване на отпадни води, издадени по реда и в случаите, предвидени в Закона за водите. Титулярите на разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти, издадени по реда на чл. 44 и ал. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, издадени до този момент, не притежават изискуемия документ за собственост по смисъла на чл. 144 ал. 1 т. 1 от ЗУТ.

Тъй като "речните легла" и "принадлежащите земи на реките" са публична държавна собственост, която не може да се трансформира в частна държавна собственост и с която не могат да се извършват разпоредителни сделки, то единственият приложим към настоящия момент закон е Законът за концесиите.

По силата на чл. 14,. ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), на концесия по реда на този закон се предоставят обекти от обществен интерес, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. Русловите ВЕЦ са изградени без да е предоставена държавна концесия за строителството по смисъла на чл. 2, ал. 3, т. 1 от ЗК.

Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера. Концесията за строителство има за предмет частично или цялостно изграждане на обекта на концесията и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация на риск на концесионера, като за предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията, следва да се предвиди заплащане на концесионно възнаграждение.

Издадените разрешителни от МОСВ, респективно от Басейновите дирекции за управление на водите към МОСВ, за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от ЗВ за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, не са достатъчно правно основание за издаване на разрешение за строеж на руслова ВЕЦ по реда на ЗУТ. В случая не са уредени вещно-правните отношение между държавата и инвеститора и последният ползва имот - публична държавна собственост, за строеж и експлоатация на руслова ВЕЦ, без да има сключен концесионен договор и без да заплаща концесионно възнаграждение на държавата, с което са ощетени интересите на държавата.

Издадените до този момент 12 разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ са издадени от главните архитекти на съответните общини, по местонахождението на обектите, а именно Мездра, Севлиево, Хайредин, Мадан, Стамболово, Девин и други, поради което следва да им се дадат указания в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, без уредени вещно-правни отношения между държавата и инвеститора.

Следва да се обърне внимание на инвеститорите за правните последици за построените руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, издадени до този момент, без надлежен документ за собственост по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 7, ал.1 от Закона за държавната собственост - имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността - собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не е установено друго и тъй като има забрана за трансформиране на имоти от публична държавна и общинска, в частна собственост, в съответствие с чл. 16, ал. 1 от Закона за водите, поради което построените руслови ВЕЦ, без уредени вещно-правни отношения за речното легло, върху което са построени, ще се третират като публична държавна собственост.

Предвид гореизложеното, моля, да разпоредите проверка на издадените разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, в коритата на реки - публична държавна собственост, съгласно Приложение 1 на настоящото писмо, като:

1. Дадете предложение за уреждане на вещно-правните отношения между инвеститорите и държавата, във връзка със строителството на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост.

2. Дадете указания на главните архитекти на общините в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, без да са уредени вещно-правните отношение между инвеститорите и държавата.

3. Да уведомите инвеститорите, че построените руслови ВЕЦ върху имоти - публична държавна собственост без предоставена концесия за строителство, стават публична държавна собственост, по силата на чл. 92 от Закона за собствеността.

По статията работи: автор Мариян Йорданов

Хидроенергийните заводи и проблемите с околната среда

Хидроенергийните заводи и проблемите с околната среда

 

 Речното течение е екосистема, където промените в един компонент могат да породят поредица о тпоследователни последствия (въздействия). Примерно, промените във водния поток  могат да окажат въздействие върху качеството на водата и продукцията на риба. Язовирните стени могат значително да променят условията (средата) на живот на рибата. В допълнение, при появата на голямо или напълно ново езеро, язовирът може да раздели рибата от горното и долното течение, като блокира пътищата й на миграция.Тези промени могат да бъдат проследени далеч надолу по течението, а понякога дори извън него-в морето. В тропиците може да има сезонни промени в количеството на валежите, а в сухите периоди изпарението от езерата и водохранилищата може да е значително. Това е в състояние да окаже по-драматични последици върху водното ниво в резервоарите, отколкото в зоните на умерения климатиченпояс. Речното течение и неговия вододел взаимно си въздействат. Речното течение, например, може да повлияе върху местния климат и нивата на подземните води в заобикалящите райони. Седиментацията в района често може да доведе до повишаване на ерозията по течението и до повишаване на ерозията като цяло. Промените във водния поток и нивата му, също ще доведе до промени в транспортирането на утайки.По време на строителния етап преносът на тиня и утайки ще бъде особено голям по течението, от долната страна на строителната площадка. Изкопаването и прокарването на тунели може да доведе до значително намаляване качеството на водата и до проблеми за онези, които зависят от нея.

 

 Подпочвените води

 

 Нивото на подпочвените води е много важно за екосистемите и развитието на растителните и животински видове. Те са основен източник на питейна вода в повечето страни. Пълненето на зовирите на водните електрически централи и количеството на оттеклата се вода са от голямо значение за нивото на подпочвените води и подхранването на подпочвените резервоари. Наличието на язовир и колебанието в нивото на водата , в резултат от използването й, променят нивото н аподпочвените води в съседните територии. Оттичането на водите от тези територии на свой ред може да повлияе върху качеството на водата и на седиментния разтвор на реките и да причини ерозия.

 

 Прекомерно размножаване

 

 Наличието на хранителните вещества, попаднали във водоема, би могло да причини процес на прекомерно размножаване – еутрофикация. Това води до увеличаване на растежа и развитието на водорасли и висши водни растения. Увеличеното производство на органична материя във водохранилищата или попадането й от вън, може да причини анаеробни условия – липса на кислород в дълбоките водни слоеве. Като цяло плитките езера с голяма повърхност са най-рискови, защото кислородните резерви в дълбоките слоеве намаляват пропорционално на продуктивните зони в повърхностните слоеве на водата. В дълбоките, тесни езера съдържанието на кислород в дълбокитеслоеве е достатъчно, за преработка на утаяващата се органична материя, благодарение на постоянната циркулация на водата.

 

 Не по същия начин стоят нещата в тропиците. Там реките първоначално са богати на хранителни вещества, и рискът от еутрофикация се увеличава. Изпарението на водата може да причини концентриране и излишък от хранителни вещества, което води до еутрофикация. Тропическата почва по начало е с бедно съдържание на хумус. Този факт в комбинация с големите сезонни колебания в количеството на валежите може да доведе до ерозия. Преносът на ерозиралите седименти се прекъсва и те се депонират в резервоарите. Това съкращава живота им. Преносът на седиментни частици и хранителни вещества се оказва решаващ за водните екосистеми. Използването от хората на естествени водни ресурси може изцяло да зависи от воднопреносимите седименти и хранителни вещества.

 

 Пренос на хранителни вещества

 

 Язовирите, служещи като капани за хранителни елементи и кал, оказват влияние като значително намаляват цялостния транспорт на хранителни вещества надолу по течението. Годишните колебания вснабдяването с вещества по течението допълнително може да претърпи промяна. Това редуцира биологичното производство във водата по целия път към морето. Съществуват много примери от морския риболов, на който са причинени щети след развитието на големи язовири.

 

 Рибите

 

 Видовият състав на рибите може да бъде променен, в следствие затруднената им репродукция, ако експлоатацията на ВЕЦ включва промени в нивото на водата през размножителния период. В изкуствените водоеми разнообразието от животински видове е по-малко в сравнение с естествените.Тенденциите в промените на водния поток биха могли радикално да променят хранителните и размножителни условия по течението. Предишната продуктивност, както и директния достъп нахранителни вещества за рибите, се променя. Тези промени може да се окажат решаващи.              Прекомерното количество изпуснат газ от бентовете и изходните турбини на язовирите, съдържащ предимно азот, причинява смърт сред рибите. Някои водни електрически централи са конструиранит ака, че позволяват свободното преминаване на рибите.

 

 Флора и фауна

 

 Промените във водните и подводни течения променят флората и фауната на реките. Големите водоеми оказват директно влияние върху растителния и животински свят около тях, чрез периодично или постоянно наводняване на съседните територии. В някаква степен животните могат да сменят своите обиталища, осигурявайки си подходящите условия, в съседни райони. Но обикновено естествено съществуващите видове в потопените територии се смятат за загубени. Като цяло е труднода бъдат предсказани промените извън потопените територии. Локалните климатични промени и промените в нивото на подпочвените води оказват влияние във флората и фауната. Ценни животинскии растителни видове могат да бъдат изгубени. Увеличената активност в зоната – трафик, шумове и т. н.– също оказват негативно влияние върху флората и фауната. Това се отнася особено в периода настроеж на централите. Намаленото количество на течащата вода или промененото речно корито отново влияят на растенията и животните. Ефектът може да е непосредствен, чрез реакцията на животинските и растителни видове по отношение на водния поток, или индиректен, произтичащ от промените в нивото на подпочвените води и преноса на хранителни вещества.

 

 Движение на популациите

 

 Големите ВЕЦ с язовирни стени изискват големи водни обеми и източници на течаща вода. За да има достатъчно свободно пространство, е необходимо да бъдат евакуирани и много хора. Това променянапълно ситуацията за хората живеещи в относително защитена околна среда. Техния начин на живот ще бъде променен изцяло – условията за работа и за живеене, разпределянето на земята. Това влияние зависи от големината и местонахождението на централата. То ще бъде сериозно ако има голям язовирен бент.

 

 Социалните последици вероятно ще се увеличат, ако върху засегнатото население се окаже натиск или чрез експлоатация на по-отдалечени и екологично уязвими райони, в сравнение с тези, които традиционно се използват. Това допълнително влошава ситуацията. Такова индиректно екологичновъздействие е вероятно да причини значителни проблеми с последици за целия район, включен в проекта. Местното население, живеещо в райони на строящи се водни електрически централи, е най-засегнато – те са лишени от естествената си среда. Променят се социо - културните условия - тяхната традиционна връзка със земята, водата и другите природни ресурси. Всичко това ще ги направи неадекватни към изменените условия на живот и новите дейности. Размерът на много проекти за водницентрали и бързата промяна в екологичните условия, която е възможно да настъпи, обикновено не оставя много място за приспособяване. Преместването на местното население може да застрашинапълно техния социо - културен живот. Именно тези малцинствени групи са изложени на риск, тъй като те имат много малко политическо влияние и възможност да защитят сами интересите си. Като цяло последствията от развитието на язовирната мрежа са и разрушаване на традиционните начини на живот и самобитност на хората, живеещи на тези територии.

 

 Промените, които настъпват в социално,икономическо и религиозно отношение биха могли да създадат сериозно индиректно влияние, трудноза предвиждане в процеса на планиране на водните електрически централи. Древните паметници на културата, светилища и гробища, са най-честите значими обекти в културния живот на хората. Ако тези обекти и териториите, на които те са разположени бъдат засегнати от проектите, културната идентичност на населението ще бъде изложена на риск.

 

 Здраве

 

 Големите водни електрически централи увеличават риска от болести, свързани с водата. Водните резервоари създават условия за размножаването и разпространението на болестотворни организми (патогени) и на техните гостоприемници. Сред тези болести бихме могли да споменем тиф, холера, дизентерия, някои видове тении и глисти. Всички тези опасни болести имат гостоприемници, живеещи във или край водата. Това се отнася и за билхазария – хронично заболяване, причинено от глисти, малария, сънна болест, жълта треска, filariasis. Големите водоеми със застояла или бавно течаща вода, създават подходящи условия за развитие на патогените. Растителността във водните резервоари също създава необходимите условия живот на някои вирусоносители, чрез доставка на хранителни вещества. Наличието на растения също създава условия за размножаване и служат за защита през периодите, в които нивото на водата е ниско. Още повече такива се явяват водните растителни щитовидни охлюви – носители на инфекцията билхазария- които предпазват от силна слънчева светлина. Изследванията показват, че комарите са преносителина малария и filariasis, поради наличие на растителност в язовирите. Ако тази вода се използва както за напояване, така и за снабдяване с питейна вода, тогава съществува риск от инфекции, разпространени чрез патогенни организми, живеещи във водата. Заразите биха могли да обхванат големи територии.

 

 Огромни наводнения, причинени от скъсване на язовирна стена

 

 Разрушението на язовирна стена се случва рядко, но поради сериозните последици, които това би предизвикало, е наложително да се прецени въздействието. Рискът от нещастни случаи и повреждане на имуществото или техническите инсталации са най-значителните последици, но влиянието върху околната среда също трябва да се има предвид.

 

 Според статистиката, наводнения, причинени от препълнен язовир и преливник, са най-честите инциденти. На второ място това са грешки, допуснати при проектиране на основите и филтрация( просмукване на вода ). Свличането на земна маса и камъни при високо ниво на водата е възможно да причини преливане на водата от част или по широчината на целия бент. Тези приливни вълни бих амогли да разрушат самата язовирна стена. Особено внимание е необходимо при изграждане на язовири в земетръсни зони.

Треска за вода: мини ВЕЦове пълзят към Миджур* | BlueLink

Треска за вода: мини ВЕЦове пълзят към Миджур* | BlueLink

По пътя към Миджур през сенчестите букови гори, над старата гранична застава, ни съпровождат шумът на река Лом, птичите песни и веселите разговори на по-опитните планинари с младите им спътници. Пътят край реката е каменист, изровен от пролетните дъждовни потоци. И сякаш нищо не нарушава спокойствието на тази погранична зона, където за да изкачиш върха е необходимо разрешение от Главна дирекция "Гранична полиция". Но внезапно шумът на потока изчезва и пред погледа на сепнатия турист се открива първата от поредица мини водноелектрически централи. Бързата вода е укротена в малък яз, който се намира над старата гранична застава. В това бетонно корито водата е тъмна - оцветена от утаилите се дървесни частици, шума и кал, които реката носи надолу по своя път. От изкуственото езеро водата прелива към почти пресъхналото дере до мини ВЕЦ-а. Стъпаловидният улей в него всъщност е рибен проход. И се питаме - как ли пъстървата изкачва стъпалата, за да хвърли своя хайвер в богатите на кислород води на потока? Как преодолява безводните дерета на пресушената река? И имат ли действително икономически смисъл тези съоръжения, поникнали в изобилие по горните течения на много реки и планински потоци в България?

Всяко лято в началото на август се организира масово изкачване на високия 2168 метра връх Миджур поемат стотици туристи от България и Сърбия. По три различни маршрута- от селата- Горни лом и Чупрене, и от сръбския Бабин зуб те се стремят едновременно съм поредния си изкачен връх. Това занимание приятно изисква доста усилия и упоритост, а не единствено и само желание да погледнем света отвисоко.  И като в истинско приключение, преди да ни поведе в гората, един от най-опитните планинари от Туристическо дружество "Бонония" Веселин Василев ни разказва историята на върха. Но по-интригуваща този път е историята на водата – и начина, по който от нея произвеждат електроенергия в района на Миджур.
Водата е сред най-използваните възобновяеми енергийни източници у нас. За това има добри причини. Според хидробиолога Иван Христов от международната природозащитна организация WWF 90% от селищата в България са построени по поречието на реки или в непосредствена близост до тях. Нашумелият напоследък законът за енергетиката регламентира задължително изкупуване на преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. Това създава силен интерес към проектирането и изграждането на малки ВЕЦ на течащи води.

Но хидроложки анализи на Съюза на производителите на екологична енергия (СПЕЕ) в България сочат, че страната ни е сравнително бедна на водни ресурси. Годишно на всеки българин се падат между 1600-2000 куб.м вода. Известно предимство е планинският характер на значителна част от територията на страната. Благодарение на него хидропотенциалът достига до 26 млрд. кWh в средна по отток година, твърдят експерти на СПЕЕ. Същевременно технически усвоимият потенциал е в рамките на 57 на сто от теоретичния и е изчислен на 15 млрд.kW. Според техническа и икономическа оценка на възобновяемите енергийни източници в България, изработена по програмата ФАР, техническият потенциал за изграждане на ВЕЦ и малки ВЕЦ възлиза на 15 056 GWh/г. Всичко това сочи, че хидроенергийният потенциал на страната за изграждането на ВЕЦ е изчерпан в значителна степен. Въпреки това интересът към строителството им не секва. По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие до 2015 г. производството на ток от ВЕЦ може да достигне 2988 GW. Данните на НЕК сочат, че до същата година добивът на енергия може да достигне до 3700 GWh. Прогнозата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя потенциала за производство на електроенергия от ВЕЦ в рамките на 1000 МW годишно. Въпреки това близо 1000 е броят на мини водноелектрическите централи (МВЕЦ) в България, които са в различна фаза на своето развитие (изградени и работещи, изграждащи се или проектно завършени). 300 от тях попадат в защитени зони. Тук чисто икономическите приоритети при развитието им се преплитат с опазването на околната среда.

Хидроенергийният потенциал за изграждането на ВЕЦ е изчерпан, но интересът към строителството им не секва.

В категорията МВЕЦ спадат централи с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 МW. МВЕЦ се наричат централите с мощност от 500 до 2000 kW, а микро ВЕЦ - до 500 kW. Все още не съществува регистър на изградените малки, мини и микро ВЕЦ в страната. От Министерството на икономиката,  енергетиката и туризма съобщават, че в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата не е предвиден регистрационен режим за мощностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма разполага само със списък на производителите на електрическа енергия от ВЕИ у нас.

Река Лом (лат.Almus - Алмус) извира от главното старопланинско било в района на село Горни Лом, десен приток на река Дунав. Образува се от много дерета, като за начало са приети изворите на река Бърза в подножието на връх Миджур (2168 метра) - най-високият в Западна Стара планина. Тези рекички имат планински характер, много стръмни наклони на речното корито и големи скорости на течението. До село Долни Лом реката тече под голям наклон. Залесеността в този район е слаба. Залесени са само известни части от водосборната област главно от широколистни гори. Коритото на реката е скалисто и засипано с камъни, чакъл и пясък. Преди по-малко от десет години реката е била обект на спортен риболов, а водите й са използвани и за напояване, разказват местните хора. За жителите на селата Горни и Долни Лом, община Ружинци, уловът на балканската пъстърва (Salmo trutta fario) и Черната мряна, (Barbus meridionalis petenyi, наричана също Балканска мряна) е ежедневно допълнение в менюто. „Преди 20 години (популацията на) пъстървата беше доста добра - успявахме да уловим по 20-30 големи риби“, споделят местни жители, пожелали да останат анонимни, тъй като повечето от тях работят в същите централи, които са обект на тази разработка. Появата на МВЕЦ променя коренно всичко това: „Днес, ако изобщо отидем да ловим риба, може да не хванем нито една или само няколко съвсем малки", уточняват хората от селата.

В повечето от случаите, след изграждането на МВЕЦ, малките речни екосистеми се променят. Промените в един компонент на средата пораждат поредица от последователно свързани въздействия. По горното течение на река Лом има изградени 7 МВЕЦ-а, които променят средата на живот на рибата. Използването на повече от разрешеното количетво вода и "стъпаловидните канали" и маловодните речни корита блокират пътищата й на миграция.  Всяко едно нещо (всяка новоизградена мини водноелектрическа централа) има положителни и отрицателни страни, твърдят местните жители. Положителните са свързани с разкриването на новите работни места. За всички обаче е ясно, че водата се губи навсякъде. Маловодието е повсеместно - през рибните проходи почти не преминава вода, твърдят дори работещите в МВЕЦ-овете. Така през размножителния период на рибите реката остава почти без отток през рибните проходи, което променя напълно биологичния й цикъл. 

Усещането на много голям процент от хората, когато чуят за мини ВЕЦ, е че нещо не е чисто - това е мръсен бизнес. В България МВЕЦ-ове се изграждат с Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) или без нея. Такава е оценката на хидробиолога от WWF Иван Христов. Като пример той посочва, че експертните становища, които инвеститорите предоставят на РИОСВ, компрометират всяка процедура по ОВОС. В част от експертните оценки се посочва, че въздействието на изградените МВЕЦ-ове върху местообитанията и рибната миграция може да бъде напълно негативно. В заключение изводът е - няма да има ефект. Предлагат се и абсурдни компенсаторни мерки, които да неутрализират вредите, нанесени при строежа и експлоатацията на съоръженията. Примерът е свързан с изграждането на МВЕЦ на река Янтра - подпомагане на влечугите чрез създаването на допълнителни укрития. В случая, за изграждането на тези укрития, инвеститора използва инертните материали, получени при изкопните работи.

Според Христов, освен стъпаловидни рибни проходи, има и вертикални стълби или дори тръби, през които водата се излива от височина 4-5 метра, за да продължи надолу по речното корито. Съществува реална опасност за живота на човек, ако реши да изкачи тези вертикални каменни стъпала. За рибите, които плуват срещу течението е абсолютно невъзможно да преодолеят язовирната стена, където рибният проход е една тръба. Има инвестиционни предложения за изграждането на МВЕЦ, в които те са описани като мелници. Всичко това се прави с цел да бъде заобиколено законодателството. „За да продължава изграждането на подобни водноелектрически централи, за мен единственото обяснение е наличието на корупция,“ уточнява хидробиологът.

За да продължава изграждането на подобни водноелектрически централи, единственото обяснение е корупция

Промените във водния поток и нивата му, в следствие на промяната във водния отток, също водят до промени в транспортирането на утайки. Нивото на подпочвените води, които са основен източник на питейна вода, също се променя. Увеличеното съдържание на хранителните вещества, попаднали във водоема на МВЕЦ-овете, би могло да причини еутрофикация. Това води до прекомерен растеж и развитие на водорасли и други водни растения. Увеличава се производството на органична материя, което води до намаляването на кислорода във водата. В същото време намаляват хранителните вещества и калта, които преди изграждането на МВЕЦ-овете са пренасяни надолу по течението. Видовият състав на рибите също е променен, вследствие затруднената им репродукция, ограниченията за придвижване в горното течение, както и промените в нивото на водата през размножителния период.

Язовирните стени също значително променят условията (средата) на живот на рибата. В допълнение, появата на голям или напълно нов яз може да раздели рибата от горното и долното течение, като блокира пътищата й на миграция. Тези промени могат да бъдат проследени далеч надолу по течението, а понякога дори извън него - в морето. Преграждането на част от реката има още по-драматични последици върху водното ниво, тъй като речното течение и неговия вододел взаимно си въздействат. Речното течение, например, може да повлияе върху местния климат и нивата на подземните води в заобикалящите райони. Седиментацията в района често може да доведе до повишаване на ерозията по течението. Промените във водния поток и нивата му също водят до промени в преноса на утайки. По време на строителния етап преносът на тиня и утайки е особено голям по течението, от долната страна на строителната площадка. Изкопаването и прокарването на тунели води до значително влошаване на качеството на водата и до проблеми за онези организми, които зависят от нея.

Нивото на подпочвените води е също много важно за екосистемите и за развитието на растителните и животински видове. Те са основен източник на питейна вода. Пълненето на язовирите на МВЕЦ-овете и количеството на оттеклата се вода са от голямо значение за нивото на подпочвените води и подхранването на подпочвените резервоари. Наличието на няколко МВЕЦ-а и колебанието в нивото на водата в резултат от целогодишното й използване променят нивото на подпочвените води в съседните територии. Оттичането на водите от тези територии на свой ред влияе на качеството на водата и на седиментния разтвор на реките и причинява ерозия. Еутрофикацията- прекомерното размножаване на водорасли и висши водни растения, води до увеличеното производство на органична материя във водохранилищата и може да причини анаеробни условия – липса на кислород. Като цяло плитките езера с голяма повърхност са най-рискови, защото кислородните резерви в дълбоките слоеве намаляват пропорционално на продуктивните зони в повърхностните слоеве на водата.

Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) е превантивният инструмент за идентифициране на евентуалните въздействия върху околната среда и човешкото здраве от строителството и експлоатацията на инвестиционните предложения във всички отрасли на икономиката и развитието на инфраструктурата, на ранния етап от тяхното проучване и разработване, преди да е взето решение за реализацията им на конкретно място при съответната технология, начин на строителство и др. Резултатите от ОВОС трябва да бъдат взети предвид при проектирането, изграждането и експлоатацията на инвестиционните предложения. Нормативната рамка, имаща пряко отношение към изграждането на малки, мини и микро водноелектрически централи, се формира от законите за водите,  за устройство на територията, за енергетиката и за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. В тези закони са изброени основните стъпки, които трябва да се спазват от инвеститорите при изграждането на ВЕЦ. Изграждането и експлоатацията на водноелектрическите централи трябва да става при спазване на техническите изисквания на утвърдените нормативните документи. Те са разработени в съответствие с европейските стандарти за изграждане и експлоатация на енергийни обекти. За изграждането и въвеждането на всяка водноелектрическа централа в експлоатация е необходимо да бъдат изпълнени редица условия, които да позволяват нормална и сигурна експлоатация и минимизиране на рисковете за околната среда.

Вода за всеки

Въпреки посочените дотук примери, за да бъдем съвсем обективни трябва да посочим, че преобладаващата част от изградените МВЕЦ-ове в България са изградени и работят при спазване на изискванията на екологичното ни законодателство. „Законът (за водите), който урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България е доста строг. Бизнесът е такъв и глобите са толкова големи, че не си заслужава да се компрометира човек или целия бранш, заради неспазването на точните условия по водоползването.  Със съвсем малко допълнителни средства, едно недобро водохващане може да се превърне в отговарящо на законовите изисквания”, обяснява Рашко Динков, член на управителния съвет на Съюза на производителите на екологична енергия (СПЕЕ).

Според Динков, подобни на описаните по-горе случаи са изключение от общата практика, но те съществуват. Причината за реализирането на тези проекти се корени, както в манипулативно изготвената документация за проектите, така и в слабия контрол осъществяван преди години от регионалните еко инспекции и постоянно реорганизиращата се държавна структура – „Напоителни системи” ЕАД. 
22-рото изкачване на връх Миджур е отпразнувано с отварянето на малиновото шампанско и традиционната фотоизложба и анекдотите на Огнян Пищиков, по известен в Северозапада като "Баце". "За 2500 години трибалите- хората от Северозапада, не са мръднали. Добре, че не ни пука. А Баце гледа света от високо и се мисли за велик!", коментира Огнян Пищиков. А след това отново се "гмурваме в памука"- както казват Тримата глупаци. Слизането към хижата в мъглата не е по-лесно, но доволни от постигнатото със смях и песни пристигаме край лагерния огън. А тук веселбата продължава до късно през нощта. На следващата сутрин се разделяме с пожеланието "... да се видим отново след година, да видим риба отново догодина".

*Материалът е подготвен в рамките на проект "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Иниститут "Отворено общество"

Черно море, сероводорд и тн

в Черно Море има сероводород. Много. Ужасно много. Нашето любимо моренце изглежда е водният басейн с най-голямо съдържание на сероводород в света. И ако дотук ти звучи като поредното безмислено нещо с което сме най в света, слушай нататък.

Започвам с лошата новина – сероводородът е меко казано некомфотна среда за живеене, което прави така, че на практика в Черно Море има живот само на повърхността. Дъното му е мъртво с изключение на някои крайно напористи микроорганизми. Нивото на сероводорода се покачва рязко покрай преминаването на целия регион от аграрни към по-индустриални занимания (разбирай последните 50 години). А според компетентните наблюдатели днес обитаемият слой на морето е около стотина метра. Ако продължават така нещата след има няма 50 години Черно Море ще се превърне в блато, в което няма да има нищо живо.

Преминавам към добрата новина – сероводородът е меко казано ценна суровина. Той може лесно да се разпада на сяра и водород, след което водородът да се превръща в гориво. Запасите от сероводород са така необятни, че превърнати в електроенергия например, биха могли да захранват цялата ни татковина в продължение на един два века, без майтап. През годините се чуваха плахи опити за експериментиране в тази посока от страна на украински и турски лаборатории, но изглежда, че за пръв път реални стъпки са предприети тук, в България, в БАН.

Останалото – от самия извор на цялото това въодушевление: професор Венко Бешков.

Учени от института по инженерна химия към БАН работят по проект за оползотворяването на сероводорода във водите на Черно море и производството на електроенергия от него.

Това каза директорът на института проф. Венко Бешков по време на форума TEDx, който се проведе в София през почивните дни.

По думите на проф. Бешков България разполага с такова количество сероводород, разтворен в черноморските води, че да произведе 9 млрд. мгвт/ч електрическа енергия, която би задоволило потреблението на българското население за 200 години напред.

За работата си по проекта учените са спечелили финансиране по програмата era.net, която е част от 7-мата рамкова програма на Европейския съюз.

По думите на проф. Бешков всяка година във водите на Черно море се генерират нови 75 млн. т сероводород. От енергийна гледна точка тези количества съответстват на годишното потребление на природен газ в България.

Специалистите планират да превръщат сероводорода в електроенергия с помощта на нов тип горивна клетка.

Заради по-ниските концентрации на сероводород в по-плитките води на българския шелф обаче, ако проектът бъде реализиран, вероятно ще се наложи работа на платформа или кораб в открито море.

Този метод за производство на електрическа енергия може да подобри екологичното състояние на Черно море, тъй като водите ще се пречистват от натрупания сероводород, посочи проф. Бешков.

Ученият представи и друг проект, по който работят специалистите от института – за производство на електроенергия от твърди битови отпадъци.

Той обясни, че ако бъде реализиран на практика, проектът ще спомогне за намаляването на депонираните отпадъци до 10 на сто от изхвърляния боклук. За сравнение, в момента в депата се извозват 95% от отпадъците.

Проф. Бешков обясни, че от 100 хил. т отпадъци могат да бъдат произведени 115 хил. мгвт/ч електроенергия и 173 хил. мгвт/ч топлинна енергия.

Горивната инсталация е плод на тригодишна усилена работа от страна на учените. В момента се правят демонстрации на технологията, поясни проф. Венко Бешков.